Войната изправя малките тихоокеански държави пред тежки решения в гарантирането на продоволствената и енергийна сигурност

Държавите в далечния Тихоокеански регион са силно засегнати от световната енергийна криза. Властите правят всичко възможно да овладеят ситуацията на фона на недостиг на горива и поскъпване на храните и достъпа до здравеопазване за семействата на обикновените граждани.

Доставките на петрол в световен мащаб намаляват, тъй като американско-израелската война срещу Иран пречи на корабоплаването в Ормузкия проток, през който преминават приблизително 20% от световните доставки на нефт и втечнен природен газ.

Хуманитарни организации предупреждават, че от началото на войната в Иран цените на бензина, дизела и керосина в Папуа-Нова Гвинея са се повишили с цели 70%.

"Много от нашите общини изпитват затруднения при доставянето на хранителни продукти до отдалечените райони, защото разчитат на плавателни съдове за доставката им", заяви Годфри Бонгомин, програмен директор в хуманитарната организация "Уърлд Вижън" (World Vision) за Папуа-Нова Гвинея. Тъй като транспорта до лечебни заведения е непосилен финансово за някои хора, те пропускат медицински прегледи и не получават животоспасяващи лекарства за ХИВ и туберкулоза, добави Бонгомин. "Това се отразява на прехраната им“, каза той.

Тихоокеанските страни са най-силно зависимите от дизела за производство на електроенергия в световен мащаб, заяви Международната финансова корпорация през 2024 година. По данни на Aналитичния център за нулеви въглеродни емисии (международна изследователска група), през 2022 г. повече от половината от електроенергията на тези страни се е произвеждала от дизел, с изключение на Фиджи.

През 2025 г. тихоокеанските държави са внесли приблизително 2,2 милиона тона бензин, дизел, газьол и керосин, най-вече от Сингапур и Южна Корея, по сведения на тракинг компанията "Кплер", която следи в реално време движението на кораби в света. Въпреки това, вносът за първата половина на април е бил едва една четвърт от обемите за целия месец март.

Назрява по-мащабна заплаха

Изострянето на икономическата ситуация в Папуа-Нова Гвинея, където почти от 40% от населението живее под линията на бедност, е симптом за по-сериозна заплаха за тихоокеанските държави, които са силно зависими от вноса на горива и от връзките по море и въздух с останалата част от света.

"Дори и прекратяването на огъня да се запази, ще отнеме време преди цените да се понижат до стойностите отпреди началото на конфликта“, заяви Абдул Абиад, заместник главен икономист в Азиатската банка за развитие (АБР). "Ще бъде много болезнено."

Регионът е особено уязвим, тъй като между 8 и 10% от брутния вътрешен продукт на страните в него отива за горива, а в Тувалу този дял достига дори до 27%, добави той.

Ако конфликтът бъде уреден скоро, очакванията са икономическият растеж в региона да се забави с почти един процентен пункт през 2026 г., до 3,4%, но ако войната продължи, растежът ще се понижи още по-осезаемо.

"Китай e готов да поддържа диалога с всички страни и да сътрудничи за гарантиране на международната енергийна сигурност", заяви Го Цзякун, говорител на китайското Външно министерство миналата седмица в отговор на въпрос за състоянието на тихоокеанските страни, където Китай упражнява все по-голямо влияние.

В целия Тихоокеански регион кризата изцежда финансовите възможности на домакинствата, повишавайки цените на пътуванията, храните и други стоки от първа необходимост, като най-силно засегнати са семействата с ниски доходи, съобщиха представители на католическата благотворителна организация "Каритас".

"Някои семейства са силно притеснени финансово. Те си задават въпроса: добре, мога ли да си позволя да правя това и това, при положение че храната поскъпва?“, заяви от офиса си във Фиджи Ким Кох, регионален директор на организацията "Спасете децата" (Save the Children).

Мерки за облекчаване на последиците

Председателското трио за тази година на Форума на тихоокеанските острови, състоящо се от предишния, настоящия и бъдещия председател на Форума, прие да задейства регионален механизъм за управление при извънредни ситуации като мярка за противодействие на задълбочаващата се криза, което се случва за първи път от пандемията на КОВИД-19.

Хората в Кирибати изпитват затруднения да стигнат до работа и училище, както и да получат достъп до здравеопазване, съобщава "Каритас". Тувалу и Маршаловите острови обявиха извънредно положение.

Островите Кук, Науру и Папуа-Нова Гвинея предприеха мерки за субсидиране или намаляване на нарастващите цени на горивата, докато правителствата призоваха хората да не се презапасяват със стоки, купени в изблик на паника, като на някои места дори налагат таван на броя продукти от един вид, които даден потребител може да си купи.

Във Фиджи министрите се съгласиха да намалят заплатите си с 20%, за да поемат част от тежестта от мерките за компенсиране на разходите за горива, въпреки че парламентът все още не е одобрил промяната.

Новозеландският външен министър Уинстън Питърс посети Вашингтон по-рано този месец, като там той призова държавния секретар на САЩ Марко Рубио да обърне внимание на доставките на горива за Тихоокеанския регион, а някои от страните от региона споделиха притесненията си и пред дипломатите на Австралия и Нова Зеландия.

Канбера се опитва да намери начин да окаже помощ, но в момента приоритет е гарантирането на вътрешните доставки, заяви австралийският външен министър Пени Уонг.

Пролбемът обаче се задълбочава.

"Най-голямата тежест пада върху обикновените работещи хора и уязвимите общности", заяви Лилиан Бинг, генерален секретар на католическата Епископска конференция на Тихоокеанския регион.

Превод от английски език: Деяна Христова, БТА